364. ИЗПРАЩАНЕ КОН ЗА НЕВЕСТА

Том V: Обредни песни

Марко кове коня у заграде -
сребро клинци, позлатени пльочи.
Ем го кове, ем го итро учи:
- Ой ле, коню, ой ле, мой другарю,
не те кова да те препродавам,
ми те кова далек да те прата,
ми те кова за невеста д'идем,
за невеста, за хубава Мара.
Вода гази, да се не отопиш,
кал да калеш, да се не окалеш!
Ага идем на момини двори,
дигни глава, коню, нависоко!
Га излезе момината макя
да изнесе на мома чеизо,
дигни глава до синюто небо,
дигни глава, коню, не давай се!
Га излезе моминия татко,
да изнесе златена тепциа,
на тепциа шарената змия,
сложи глава, коню, до земята,
сложи глава, коню, поклони се!
Ага такнеш с младата невеста,
триж да копнеш, коню, дваж да ръжнеш,
развей грива по момини гради!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.