246. ОВЧАР И МОМА ДЕНИЦА

Том V: Обредни песни

Задало ми са беглишко стадо -
две са беглишки, три Стоянови.
Край сяко стадо се огън гори,
се огън гори, се кавал свири,
се ягне блее, се куче лае,
се майка има и баща има;
край Стояново не огън свети,
не огън свети, не кавал свири,
не ягне блее, не куче лае,
не майка има, не баща има.
Самси бащица, нема майчица -
има майчица - майка мащеа.
Тия и довела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица;
Стоян я има за мила сестра.
Той си проожда по овчерите,
по овчерите, по другарите,
по другарите за сол, за брашно;
тя не проожда ни сол, ни брашно,
нала проожда витите венци,
витите венци, черна коприна,
черна коприна, черна й чървена.
Че търтил, търтил Стоян да бяга
през поляната, през голямата,
през корийката, пазарлийката,
през гробищата, гяурджийските.
Стоянум тейно отподиря вика:
- Върни са, върни, синко Стояне!
- Нема са върна, миличък тейно:
и ти си довел майка мащеа,
тя е довела мома Деница,
мома Деница - баш хубавица.
И аз я имам за мила сестра,
и аз й думам: "Тодоро сестро",
тая ми дума: "Стоене либе".
И аз проождам по овчерите,
по овчерите, по другарите,
по другарите за сол, за брашно,
тя не проожда ни сол, ни брашно,
нал проожда витите венци,
витите венци, черна коприна,
черна коприна, черна й чървена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.