205. НЕРАНЗА И ГОДИНИКЪТ Й

Том V: Обредни песни

Неранцо, моме Неранцо,
Неранца е дрехи изпрала,
на градина га прос(т)рела,
дека цафте жълто цвети,
а Неранца му зборува:
- Цафти, цафти, жълто цвете,
армасник ми е далеко,
три дни хода да пойдет,
три дни хода да дойде!
запрегнала е скутовите,
та е набрала жълто цвете,
та е направила до три китки,
та (г)и кладе пазувата,
та отиде на гемиджие,
на гемиджие си зборува:
- Гемиджии, милни брате,
не помина мой армасник?
- Неранцо, моме Неранцо,
вчера мина тойо армасник,
с девет товари железа,
тежки му беха товарите,
пропаднала е гемията!
Цикна Неранца, заплака:
- Ой ти, Боже, мили Боже,
кам да дуне тихин ветер,
да пресуши Църно море,
да го орат биволите,
да го сеят жълто просо,
да го жният малке моме,
ем да жният, ем да пеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.