17. ДАН ВОЙВОДА И САМОДИВА

Том V: Обредни песни

Прочул ми са й Дан войвода,
Дане ле, бане ле, Дан войводо,
многу държи държовище,
покрай море честум села,
по бял Дунав се паланки,
по полето манастири.
Де го зачу самодива,
самодива, сама Юда;
тя извади дива коня,
оседла го, обюзда го,
че го спусна в дълги друми,
дълги друми, кръстум пъти,
че отиде у Дянюви,
че повика и почука.
Де я зачу Дан войвода,
той си наля крондил с вино,
в права ръка крондил с вино;
в лява ръка костяно столче.
Присрещна я на портите,
да приканя самодива,
да приканя, да присяда,
да присяда, да отсяда.
Отговаря самодива:
- Ой та тебе, Дан войводо,
не съм дошла да присядам,
да присядам, да отсядам,
най съм дошла дял да деля,
дял да деля, пай да чиня. -
Отговаря Дан войвода:
- Ой та тебе, самодива,
самодивя, сама Юдо.
И тебе съм дял отделил,
дял отделил, пай осталил:
на морето дълбинето,
на гората вишинето,
на полето ширинето.
Наздраве ти, Дан войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.