117. ПАВЕЛ ЮНАК И МАРИНЧИЦА

Том V: Обредни песни

Поцвилнала Павлюа коня
среди нощи-полунощи,
ютгоара Павлюа майка:
- Ой та тебя, Павли юнак,
що ти цвили ранена коня
среди нощи-полунощи;
дали му са й сън присънил,
или му са й зоб зазобило,
доде време да пътуам,
дългом пъти Царограшки,
Царограшки, Юлюбеински!
Че си стана Павли юнак,
изведе си ранян коня,
напои го с ройно вино,
назоби го със бял ориз,
юсидла го, юбузда го,
че си тръгна дългом пъти,
дългом пъти Царограшки,
Царограшки, Юлюбеински.
Че си втиде на Юлюбя,
на Юлюбя, на кладеничка,
завади си мало й голямо,
млади булки и моми.
Ютгоара Павлю юнак:
- Добър вечер, малки моми!
Ютгоарят малки моми:
- Дал Бог добро, Павли юнак -
най е нема малка мома,
малка мома Маринчица!
Зададе са малка мома,
малка мома Маринчица,
със две, със три робинки:
първа й носи кобиличка,
втора й поли държеше,
трета й пътя метеше.
Ютгоаря малка мома Маринчица:
- Добър вечер, Павли юнак.
Ютгоаря Павли юнак:
- Дал Бог добро, малка моме!
Ютгоаря Павли юнак:
- Ой та тебя, малка моме,
женят ли та таз година,
таз година, догодина?
Ютгоаря малка мома:
- Не ме женят таз година,
таз година, догодина,
най ма женят таз неделя,
таз неделя, до неделя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.