75. МИРЧО ВОЙВОДА И ЛАМЯ

Том ІV: Митически песни

Шетба пошета Мирче войвода,
шетба пошета по равното поле -
сос коня игра, лова да лови,
лова да лови сури елене.
Не изловил сури елене,
ем ми излови болнего змея.
Игра Мирчо коне, сабе тегли,
сабе тегли да ми погуби,
да ми погуби болнего змея.
Одговори му болнего змея:
- Бре назад, назад, Мирчо ловжие,
коня не играй, сабе не тегли,
бре я не си сам проклета ламе,
бре токо си сам болнего змея!
Бре ние сме си троица брата:
един ми чува вашето село,
другио чува поле Костурско,
бре я си чувам Перинско върше.
Забориме се на равно поле
и ми задребни дребна ми роса,
и ми спадна темна мъгла,
и яз не виде - мене убиха,
тука остана болен да леже.
Бре айде, Мирчо, Мирчо ловжие,
коня си яхай, сабе си върти,
яз ке те воде Перинско върше!
Бре тамо има проклета ламе;
кога ми спадне дъжд да ми иде,
тога излява проклета ламе,
да си ми яде бялото грозде
и да ми зоби бялата пченица.
Бре ние си сме троица брата:
един ке гръмне, гръмне и трясне;
един ке пусне бре дробна роса;
третио ке пусне до темна мъгла,
та ке излезе проклета ламе,
грозде да зобе и бяла пченица.
Ти си проиграй бързата коня
и потегли си острата сабе,
та погуби проклета ламе;
стига да яде бяла пченица,
стига да зобе бялото грозде,
стига да чини зиян на люде!
Пак ми отиде Мирчо ловжие,
пак ми отиде на Перинско върше
и ми отиде болнего змея.
Собрали са се троица брата:
бре първио ми гръмна и трясна,
по вторио ми облак затемни,
третио ми мъгла изпусна,
мъгла изпусна дури до земе,
мъгла изпусна, роса задребни.
Тога излезе проклета ламе,
да си ми яде бялото грозде
и да зобе бяла пченица.
Сабе замаха Мирчо ловжие,
сабе замаха, ламе погуби.
Тога се здигнет троица брата,
магла здигнаха и разидоха,
слънце огреа от ясно небе,
тога ми слезе Мирчо ловжие,
та ми заведе болнего змея,
та го отведе ав тая гора,
ав тая гора гола Дабика,
тамо имаше бре тая мандра,
стадо пасеше по гора зелена.
Та го остави Мирчо ловжие,
та го остави на тая мандра,
там го пои до прясно мляко,
тамо го пои до три неделе,
пак си го оздрави болнего змея.
Тога ми стана болнего змея,
побратим фати Мирчо ловжие,
та ми отиде болнего змея,
пак да ми чува поле Костурско.
Това ми стори Мирчо ловжие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.