60. СТОЯНА И ЗМЕЙ

Том ІV: Митически песни

Стовена дари тъчеше,
змей на харатки стоеше,
вярно Стовени думаше:
- Мари Стовено, Стовено,
що тъчеш тънки дарове,
дарове и мисалюве?
Змеица дар не раздава,
змеица мисал не носи!
Стовена вярно думаше:
- Змейо льо, златукрильо льо,
аз имам сестра по-малка,
по-малка сестра Марийка,
за та си тъка туй дари,
ала я турчин залюбил.
Не знаш ли, змейо, не знаш лн
омразна билка, оставна,
да я турчино остави?
- Мари Стовено, Стовено,
аз зная билка омразна,
омразна билка, сставна,
ала ма й страх от тебе
на мене да не направиш!
- Не бой са, змейо, не бой са,
аз за сестра си ще правя,
дано я турчин остави,
остави и я замрази!
Змею й вярно думаше:
- Дето цигани кондисват,
кондисват и пак оставят,
дето си огън запалят,
там расте билка омразна,
омразна билка, оставна:
говедарска комуника
и овчерска лимоника
да я, Стовено, набереш,
в ново гърне да я свариш.
Кога са нощта у та и,
кога петлите не поят,
кога кучета не лаят,
на дървотник да я полееш,
ще си я турчин остави,
остави и я замрази.
Ходи Стовена, намери
говедарска комуника
и овчерска лимоника;
в ново я гърне сварила.
Не си сестрата поляла,
най са себе си поляла,
че си я змею напуснал.
Змею Стовени думаше:
- Умна си била, Стовено,
умна, Стовено, и хитра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.