58. СЛАВКА И ЗМЕИЦА

Том ІV: Митически песни

Славкина мама думаше:
- Славке ле, миличка мама,
я стани, Славке, я стани,
та са хубаво премяни
с везиян хустан, атлазян,
с зелен елек, гюмрюсичен,
опаши синя престилка
и вържи желти алтъни,
забради морава драмязма
и обуй черни чепици,
и грабни бели бакрачи,
ти на извора да идеш,
на извора на дупките,
студена вода да зъмниш,
днеска са кръща Юванчо,
че щем кумови да черпим.
Славка мама си послуша,
та са хубаво премяни
и върза желти алтъни,
и сключи бели бакрачи,
че на извора отиде,
на извора под върбите.
Като са Славка наведи,
наведи да си налей,
да пие вода студена,
като са Славка изправи,
счуло й са, че са продума.
От върба мома змеица,
тя на Славка продума:
- Славке ле, мома хубава,
стига пи вода студена,
на ти таз китка зелена!
- И аз са, мамо, изправих,
тя ме с китката поръси,
там ма главата заболе.
Ша умра, мамо, ша умра,
ша умра, ни ша уздравям!
Славкина мама думаше:
- Славке ле, миличка мама,
ни бой са, Славке, ни бой са,
мама ша дохтури да вика,
мама ша да та издери,
ни бой са, ти ша уздравиш!
Славка майци си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
защо ма, мамо, раздумваш?
Кажи ми, мамо, кажи ми
кой от извора уздравя,
че и аз да са надея?
Дали е Божил Върбанов,
или е Тота Юванова,
или е Христо Димитров,
или е Ана Русюва,
или е Ана Янакюва,
или е Мария Тинюва,
се отбор моми и булки!
И аз ша, мамо, да умра!
Мама й пак я раздумва:
- Не бой са, мамо, не бой са,
не бой са, ти ша уздравиш,
пак щем да та за годим
за Райка Димов Харбата!
Доде майка й издума,
и душата й излези.
Майка й жално заплака:
- Славке ле, миличка мамо,
как ша та майка забравя,
как ша та майка прежалей?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.