32. РУСАНТА ДЕВОЙКА И ТРОИЦА ЮНАЦИ

Том ІV: Митически песни

Рано рана троица юнаци,
рано рана още от вечера;
че си ида на Аин планина,
да си мета пребела каменя:
едно ми йе Реля крилатина,
друго ми йе Марко, добър юнак,
трекьото йе Момчил, вреден юнак.
Та справили нийни добри конье,
та ойдоа на край на клисура.
Соседнаа от добрите конье.
Седнаа си конье да шетаа,
та шетаа нойни добри конье
и гледаа нагоре-надоле,
най-повече у Аин планина.
Тамо ми се туку нещо сьеи:
Да йе слънце? - Още слънце нема.
Да са леди? - Стопили би са.
Да са лебеди? - Отлетели би си.
Пойдоа си троица юнаци;
ни са леди, ни са си лебедье;
ни йе слънце зидсм зазидано,
нело ми йе Русанта девойкя,
на глава ю перо от всйна;
ега йе. перо, ем йе половина.
Ка ги виде, Русанта девойкя
сивна перо, у трава го фърли,
та се скрила зад ела китата.
Юнаци се на перо чуда -
защо ми йе перо одвоила?
Земаа си, че да год дижая:
зави раце Марко, да го зема,
та го дигна до свилни пояси;
па не може горе да го дигне,
он го фърли у трава зелена;
ем го фърли Марко, ем го кълне:
- Пусто да йе перо от война,
що йе тежко, море, не диже се,
ка го носи гиздава девойкя?
Па го фърли у трава зелена.
Та го зема Момчил, вреден юнак,
на го дигна до белото гърло;
па на перо потио говори:
- Що си тежко, Бог да те убие!
Та го фърли у трава зелена.
Па го зема Реля крилатина,
па го дигна до бели раменя,
па не може на конь да го качи.
Па го фърли у трава зелена
и на перо потио говори:
- Що йе тежко перо от всйна,
ка го носи гиздава девойкя,
ка го носи, Бог да а убие!
Разлюти се Русанта девойкя,
та си зема строостром камджиа,
та ги скара низ гора зелена,
откара ги дома на дворове,
затвори ги у кале алатско,
затвори ги на ден, на Велигден;
та лежаа до ден, до Спасовден,
кога беше на ден, на Спасовден,
рано рани Русанта девойкя,
разгледаа нойна стара макя,
та па си у потио говори:
- Мила щерко, Русанта девойкьо,
та защо си рано подранила?
Я она ю потио говори:
- Фала тебе, моя стара макьо,
каков съм си горок сон видела!
Отишла съм по гора зелена,
насреща ми до три люти змии,
две утепа, една ме изеде.
- Мила щерко, Русанта девойкьо:
ти си ногу маки разплакала
и мене че некой да разплачи!
Стани, оди у чесните църкви,
ега ми се той сонок разтури.
И Русанта у църкви отишла.
Кога си йе от църкви излела,
Русанти са оро заиграло -
юнак нема оро да ю води.
Она ойде, юнаци изведе,
да си вода оро, ситно оро,
не умеа оро да си водат.
Посрами се Русанта девойкя,
посрами се, та па се разлюти -
накара ги у кале алатскс;
накарала ги и затворила ги.
Проговори Реля крилатина:
- Фала тебе, Русанта девойкьо,
не затварай ни, че забоварай ни!
Не сме дошли туа да лежиме;
нел сме дошли тебе да гледаме.
Ние сме си троица юнаци -
кой ти драго, тогова залюби!
Измами се Русанта девсйкя,
не сети се, Бог да а убие,
да че да йе на върла измама.
На юнаци пстио говори:
- Че те любим, Реля крилатина!
А он си у потио говори: _
- Таком Бога, Русанто девойкьо,
любил би те, ама па не смеем,
оти си си мома джубеллийкя -
че си дойдем вечер довечера,
па не знаем дека ти се джубе раздвояше;
преведи се през добрата коня,
добра коня, пребели раменя!
Не сети се, Бог да а убие,
де че да йе на върла измама -
преведе се през добрата коня,
добра коня, пребели раменя,
нои ю се джубе раздвоило,
раздвоило танки половини.
Он изваде той златни маймуди,
удари я танки половини
и оная слаба половини,
и она се на две раздвоила.
Пойдоа си троица юнаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.