24. ПЕТКО КЕХАЯ И САМОДИВИ

Том ІV: Митически песни

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлекова,
хранена коня ездеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле, бистра студена,
гиздава Мургаш планино!
Нещо ща да та попитам,
правичко да ми обадиш:
що ми си, горо, завяла
без време, горо, раничко
преди ден свети Илия?
Дали та слана попари,
или та пожар изгори?
Гора е няма сякога,
никому дума не казва,
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видено,
ако ма питаш, да кажа,
правичко да ти обада:
нито ма слана ослани,
нито ма пожар изгори,
ама ми тежко остана
от твоите млади овчаре
и от твоя кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през зелената тентява
и си овцете помами
до самодивско кладенче.
Кога седнаха да едат,
самодиви са излезле,
та па на Петка думаха:
- Петко ле, млада кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарете сърцата
и по две капки черна кръв!
Петко са тихо молеше:
- Аз имам либе венчано
и две дечица близнета -
и овчаре са женени,
става вече девет години!
Тогаз са вихри вдигнаха
и ти овчаре грабнаха,
самичек Петко остана,
остана, ама защо е -
главата му е бел камък,
а сърцето му - черен дъб!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.