22. ИВАН ПОПОВ И САМОВИЛА

Том ІV: Митически песни

Кинисал ми Йоан Попов
да ми оит на Великден,
на Великден на оранье,
и ми пойде до пол-пъти,
и излезе самовила,
самовила самогорска,
пътищата му предсрети:
- Врат се врати, Йоан Попов,
не одаи ми на Великден,
на Великден на оранье!
Йоан лепо говореше:
- Бегай, бегай, самовило,
да н' ти слезам от моява,
от моява бърза коня,
да н' те фатам за твоята,
за твоята руса коса,
да н' те вързам бързу коню,
бързу коню за опашка,
да н' те влачам како брана.
Се разлюти самовила,
та отпущи руса коса,
му сопнала бърза коня,
да му пиет църни очи.
Се налюти Йоан Попов,
та я фати самовила,
та я фати за нейдзина,
за нейдзипа руса коса,
та я върза бързу коню,
бързу коню за опашка,
я повлече како брана.
Си я носи дури дома;
отдалеку майкя викат:
- Я излези, мила майко,
от' ти носам неестица,
неестица самовилска,
тебе, майко, отменица,
таткоя бела променила,
брату перче изчешляно,
сестре леса уплетена.
Я заклучи десно крило,
десно крило в шарен ковчег.
И седела три години,
пристигнала мъжко дете
и канила чесна кума;
я кръстиле мъжко дете.
И ми дошла кумашина,
кумашина говореше:
- А неесто, самовило,
малу оро да поиграш,
малу оро самовилско?
Самовила говореше:
- Ай ви вие, чесни куме,
нек ми пущит Йоан Попов,
нек ми пущит десно крило,
така оро да поигра!
- А неесто самовило,
вера немаш, ке побегниш!
Самовила говореше:
- А егиди Йоан Попов.
Ако те страф да н' побегна,
затворите мали врати,
мали врати и големи,
така оро да поигра.
Затвориле мали врати,
мали врати и големи,
е отключи десно крило.
Колку оро заиграла,
излетела низ баджата,
свекърва я привикала:
- А неесто, самовило,
дете плачит за лелянье,
за лелянье, за цицанье!
Самовила говореше:
- Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за цицанье,
да го клаиш под стреите,
ке заросам ситна роса,
ке надоям мъжко дете.
Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за лелянье,
да го клаиш на креветот,
ке повеам тиок ветар,
ке залелям мъжко дете.
Се измами свекърва е;
кога дете заплачило,
заплачило за лелянье,
си го кладе на креветот
не повеа тиок ветар,
тук се впущи самовила,
си го зеде мъжко дете
и ся пофали Йоану:
- А егиди Йоан Попов,
що ти ся тебя чинеше,
от ке държиш самовила,
самовила за любенье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.