139. БРАТ И СЕСТРА - СЛЪНЦЕ И МЕСЕЦ

Том ІV: Митически песни

Остана Неда сираче
без баща, Неда, без макя,
сос млади Пейо раненче.
Чуждо е ткала и прела,
у пояс леб е носила,
та брат си Пейо ранила.
Додека Пейо пораснал,
дойде Неда за женитба.
Зажени се бела Неда,
тръгнал е Пейо трапези,
трапези пуни и равни,
що беше старо и младо,
Пейо у очи гледаше -
падна Пейо от уроци,
разтресе го силна треска.
Бела Неда извождаа,
брат й Пейо изнесоа;
бела Неда венчаваа,
брат й Пейо опеваа;
Неда грее ясно слънце,
Пейо грее ясен месец.
Изгреяла бела Неда,
та греяла дури три дни,
Пейо нема да огрее.
Па на Димчо отговара:
- Леле Димчо, мили Димчо,
та каде е брат ми Пейо?
Язе грея дури три дни,
а он нема да огрее.
Па си ошел млади Димчо,
да изгрее ясен месец,
да излаже бела Неда.
Скрил се Димчо под бел паун,
оздол иде млад татарин,
та уплаши бели паун,
та остана млади Димчо.
Согледа го бела Неда,
па на Димчо говореше:
- Леле Димчо, мили Димчо,
защо стоиш у сред гора?
Ти изгрея като месец,
ама не си като Пейо!
Отговара млади Димчо:
- Леле, Недо, мила Недо,
ти ке грееш ясно слънце,
я ке греем ясен месец,
брат ти Пейо - Бог да прости!
Седела три дни и три нощи,
седела, та е плакала,
та си тъмница прокапа.
Стоян си лежи в тъмници
и пита Стоян тъмничар:
- Тъмничарьо ле, братко ле,
защо тъмница прокапа?
Дали са летни дъждове,
или са зимни снегове?
А тъмничарин говори:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
ами е сиво гълъбче:
на тъмница е кацнало,
три дена стана как плаче!
Стоян си тихом думаше:
- Тъмничарьо ле, братко ле,
я ми тъмница отвори,
да вида сиво гълъбче!
Послушал го е тъмничар
и му тъмница отвори:
влезло е сиво гълъбче;
не било сиво гълъбче,
а била мома Иринка,
Стояну мила сестрица.
Живи се те прегърнале,
а мрътви са се пуснале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.