13. МАЛКА МОМА И ГОРСКА ДИВА

Том ІV: Митически песни

Малка мома цвете брала,
цвете брала, венец плела,
венец плела, песен пяла,
песен пяла, наричала:
- Мило любе, на ти китка,
на ти китка от иглика,
от иглика пероника,
пероника еднолика!
Да я носиш по седянки,
по седянки, по белянки,
да я носиш в твоя пазва,
сяка мома да ти казва:
"Този момък любе има,
любе има, та ся любе!"
Де я зачу горска дива,
горска дива, самодива,
отговори горска дива:
- Ой те тебе, малка дево,
стой, не бери пероника,
пероника и иглика!
То е цвете, скоро вене,
скоро вене, скоро съхне.
Най набери зелен здравец,
зелен здравец в хладна сянка,
той не вехне, нито съхне,
здраве дава, кой го дъхне.
Не слушала малка мома,
малка мома, бела Рада,
не слушала горска дива,
горска дива, самодива,
най набрала смесна китка,
смесна китка, пероника.
пероника и иглика,
и иглика, еднолика.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.