110. ЧУМА, КРАЛ И КРАЛИЦА

Том ІV: Митически песни

Два се орлове виеха
над моминската махала;
не са ми били орлове,
на са ми били неволи -
едното беше чумата,
а друго сипаницата.
Чумата бие, та трие,
сипаницата ред гледа.
Ударила кралю чумата
и кралю и кралицата
на едно са ги копали.
Дека ги двама копаа,
до две са дърве никнали;
кралю израсте зелен бор,
а кралицата борика.
Кралю кралици думаше:
- Расти ми, расти, борико,
у корен да се сплетеме,
у върше да се ставиме,
та кой да дойде да пита
дали е сестра и брата,
или е войно и либе!
И са си расли две дървя,
като са двете порасли,
у корен са се саплели,
у върше са се ставили.
Кой ка е дршъл и питал
дали е сестра и брата,
или е войно и либе?
Нето е сестра и брата,
нало е крал и кралица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.