106. ЧУМА И ГРАДЕЖ НА БОГА

Том ІV: Митически песни

Имала й мама, имала,
едного сина Иванча,
храни го мама, пази го;
расте Иванчо, порасте
на осемнадесет години,
мама му ще го ожени,
Доде го мама изгоди,
него го зела чумата,
чумата и самодивата.
Че го мама му желяла
тъкмо ми девет години,
ризата не си опрала,
кърпите не си менила,
главата не си омила,
се си Иванча желяла.
Ходила сутрин и вечер
на Иванчова равен гроб
свещица да му запали,
със вино да го полее
и си Иванча оплаквала,
оплаквала и натяквала.
Че са на Бога смилило,
че си Иванча проводи,
мама му да го повиди,
ризата да си опере
и да си мени кърпите,
и да си омий главата.
Като си доди Иванчо,
като го мама му видяла,
че на Иванча думаше:
- Иванчо, сино Иванчо,
де ходи, синко, донине?
Защо са толкоз забави,
коя те е майка хранила,
хранила и приканяла?
Иванчо дума мами си:
- Аз бех, мамо, въз Бога,
въз Бога седях и пиях,
на Бога града градяхме.
На града, мамо, калето -
се млади момци годени,
дет са по един на мама,
на мама, още на тетя;
и на градата пъртето -
се млади моми годени,
дет са по една на мама,
на мама, още на тетя;
пък на градата подпорка -
се старци, се белобрадци,
дет са по един на къща;
а на градата лесата -
се стари, мамо, старици,
дет са по една на къща;
пък на лесата трънето -
се дребни, мамо, дечица,
кръщени и некръщени,
кръщени бодат, не бодат,
а некръщени най бодат.
Защо ма, мамо, защо ма,
защо босичък ма проводи?
Мене ме Господ накара
на леса тране да тъпча!
Че си градата свършихме
и до портите стигнахме;
на порти, мамо, стълпове,
стълповете са два царя,
а пък портите царици.
Градата изкарахме,
само ключове нямаше;
мене ме Господ проводи
за Иванча, мамо, за лелин,
и за Николча, за стринин,
ключове ще ги направи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.