98. ГРОЗДО ЛЕ, МОМА ХУБАВА

Том ІІ: Хайдушки песни

Гроздо ле мома хубава,
много ти здраве от брат ти,
от брат ти, Гроздо, да идеш
да си го, Гроздо, посрещнеш.
Лоша го й среща срещнала,
откак е в гора излязал:
ся осам-девет години,
нищо не си е сдобило,
що си е време губило.
- Не мога, брайно, да ида,
с мъжко съм дете детила
и с кащи си съм богата.
- Йоблечи, гроздо, фльоката
и това, Гроздо, фистанче
и срещнатото кафтанче,
йоблечи рухо другишно,
що го си другиш носила
на другишните времена,
на размирните години.
Фанала конче хранено
през тия равни дворове,
та я излезла, излезла
из тия мали вратица,
да я не видят нейните,
нейните двете етърви.
Та е отишла във гора,
във гора Грозда зелена
на широката падина
куд харамийски кладенци,
под тая сенка дебела,
при тая вода студена.
Връзала конче за букя.
Ето ти брат й Дамянчо,
Грозда на Дамян говори:
- Брате ле, брате Дамяне,
аз съм си чула, разбрала,
че ще замине мерия
мерия, царска вергия,
до четиридесе товаре
и седам души татаре.
Вързала Грозда дервене
и тия тесни клисури.
Задала си се мерия,
мерия, царска вергия
с четиридесе товаре
и седам души татаре.
помъкна Грозда саблето,
та се обърна налево,
налево Грозда, надесно -
посекла си е татаре,
освойла царско имане.
Седная пари да делят.
дето е Грозда седела,
маъжо е дете сдобила
и нему дел му турила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.