78. ПАНАЙОТ БОЙКИ ДУМАШЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, моя пръвнино,
снощи си дойдох, Бойке ле,
от къра и от къшлата,
къшлата керемидната;
не минах, Бойке, край село,
най минах, Бойке, през село,
през село, през Ново село,
че на дюгеня отидох,
на Кавръковто дюгенче.
Дюгенче пълно със хора
и чорбаджи Хочо там беше.
На сички селям подадох,
сички ми селям поеха,
Хочо ми селям не пое,
лоша ми дума изрече:
че съм бил, Бойке, хайдутин,
на хайдутите ятака,
на хайдутите хляб нося.
Мене ми жално дожаля,
още ми гневно догневя.
Я дай ми, Бойке, пушката,
пушката съчмалията,
пушката чифтелията -
потера ще да събера,
на Хоча главата ще отрежа,
а че ще, Бойке, да ида
във гъсти гори елхови,
елхови и киселчови,
гдето ми чиляк не ходи,
гдето ми птичка не хвърча.
Я дай ми, Бойке, детето,
детето, мъжката рожба,
да го в челото целуна,
в челото между веждите -
чуване, Бойке, ще има,
връщане няма да има.

Бележка на съставителя (Осинин): "За Панайот и Бойка ми разправи Васил Наков от Сливен, 82-годишен, през 1956 г. Бойка била негова леля. Умряла млада, умряло и момченцето им Стефан. Панайот се поженил за сръбкиня. Бил левичар. Строг въздържател. Според Димитър Дяков от Сливен бил добряк и сърдечен човек. Веднъж, в началото на тоя век, дошъл в Ичера като свидетел по дело за гора. Когато тръгнали през гората, някой запял "Панайот Бойки думаше". Панайот навел глава и плакал през всичкото време, докато траела песента. Къщата му е запазена в Сливен, ул. "Черно Море" № 7. Панайот Хитов е роден през 1830 и умира през 1918 г."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.