69. АЛТЪНЛЪ СТОЯН И КУЛА

Том ІІ: Хайдушки песни

Излезли ми са хайдути
на Равна, на Зеленича,
на Кировите говеда,
на Тонювите шилета -
Алтън лъ Стоян, млад юнак:
тлъсто си агне ядяха,
червено вино пияха.
Стоян да Кира думаше:
- Киро льо, кърска кехая,
нещо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш:
потеря дохождала ли й,
заради мене пита ли?
Киро Стояну думаше:
- Стояне, чакър войводо,
кога ме питаш да кажа,
правичко да ти обадя:
потеря не е идвала!
заради тебе да пита.
Дорде си Киро издума,
ева ми Кула че иде,
Кула ми, Кула Колъзин.
Като го виде млад Киро,
право при него отиде,
Кула на Кира думаше:
- Киро льо, говедарино,
тук ли е Стоян млад юнак?
Киро му казва: "- Няма го!",
с уста му казва: "- Няма го",
с очи му кима: "- Тука е,
тука е, зад саята е."
Кула Стояна загради
и се високо провикна:
- Предай се, предай, Стояне!
Стоян го гнява догневе,
извади сабя френгия,
та се наляво завърте,
дор се надясно обърна,
самси е Кула останал
и се Стояну молеше:
- Пусни ме, пусни, Стояне,
жив по този свят да ходя
юнашство да ти приказвам.

Бележка на съставителя (Осинин): "Алтънлъ Стоян е родом от Котел. Обичал е хубавото облекло, а фесът му бил обнизан с махмудии. Оттам и прозвището му "алтънлъ". Сам бил рядко хубав и такъв изкусен майстор на кавала, че пленявал всички. Бил изключително юначен и умен. Според един стар котленец той е могъл да бъде-втори Пазвантооглу, ако условията позволявали. Върлувал в началото на XIX в., от 1820 до1828. Панайот Хитов го слага между своите учители. Бил е от поколението на Кара Танас и Димитър Калъчлията. Според Хитов Стоян най-много се прославил с убийството на Кула байрактара, зъл потераджия, избил много хайдути заедно с арнаут Пеньо, и двамата сливенци. Убийството е станало в говедарника на Киро в местността "Равна", три часа западно от Котел. Това място и близкото до него "Зеленич" са били свърталище на Алтънлъ-Стоян. Дядо Христо Стойнов знае по предание, че Киро е бил подставено лице на хайдутите. Юзбашията на Котел кроил много планове да го залови или убие, но не сполучвал. Най-после успял да го примами чрез един овчар в кошарата му, където била поставена засада. За тоя случай говори и една народна песен. В завързалия се бой Стоян бил ранен. Другарите му го занесли в Котел, където леля му го гледала. Умрял от раните си. Погребали го под пода на къщата. Собствената му къща, правена преди 200 години, стои и сега в Котел. През 1918 братовата дъщеря на Стоян я продава."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.