60. ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Вълко льо, Вълчан войводо!
Събрал е Вълчан войвода
до седемдеся момчета,
момчета като вълчета.
Че ги заведя, ютведя
във наа гора зълена,
при наа вода студена.
Курдисал Вълко, курдисал
до седемдеся чедъра,
че под сяк чедър по адйн
и самси Вълко под, адин
Вълко дружина думаше:
- Дружино вярна, събрана,
хайдетя кавул да сторим,
на девят стран да юдарим:
който до петли не доде,
главата цщ му юдземем.
Сички момчета пръснаха,
сички до петли дощлйли,
Вълчан войвода не душъл.
Сякъде слънце югряло -
тогав са Вълчан зададе
със девят твара имане
и с анна руса девойка.
Вълчан дружина думаше;
- Дружина вярна, събрана,
халал да ви е имане,
девойка си е за мене.

Бележка на съставителя (Осинин): "Вълчан войвода е легендарна личност между хайдутите. Роден е в Копан, Малкотърновско (сега не съществува; намирало се е срещу село Сливарово). Действувал е в обширен район: Източна Стара планина, Странджа, Родопите, Беломорието и до Цариград. Вълчан е участвувал с Индже войвода в заговора с Бимбеловци от с. Факия за унищожението на спахията Юмер Драза през 1810. Бил е майстор обирач на хазни и е най-популярен сред нманярите. Преданието го свързва с поп Мартин, друг Йюбимец на иманярите, комуто русенският паша заграбил жената. Според дядо Христо Стойков от Котел Вълчан е върлувал и по Котленската планина. Ранените си приютявал в една пещера в северните склонове на Сухи дял. След един обир на хазната дълго време се търкаляли костите на убитите катъри. От Вълчан са се страхували чак в Цариград (виж Стоин-ИЗТ., № 323). Краят на Вълчан е неизвестен. В последните години от хайдутството си се с подвизавал в Източна Стара планина, в Еленския балкан. Според едно предание тук двамата с поп Мартин са убили русенския паша, който отивал в Сливен на гости на брата си, сливенския паша. Със свитата на пашата била и жената на поп Мартин, която войводите също убили. Когато се научил сливенският паша за станалото, изпратил сеймени, които разбили дружината на Вълчан. Тогава той избягал в Румъния, където починал. Според едно предание Вълчан предал войводството на хайдутката Рада Барачкина."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.