50. НЕНЧО ВОЙВОДА СИ ОТМЬЩАВА

Том ІІ: Хайдушки песни

Остана Ненчо сираче,
без майка Ненчо, без баща.
Чуди са Ненчо, мае са,
какво да стори-направи,
какъв занаят да фане,
дали аргатче да иде.
Ненчо при чичо отиде
и си на чичо думаше:
- Бре чичо, ти татюв брато,
кажи ми, чичо, обади,
като сираче останах,
без майка, чичо, без баща,
какъв занаят да фана,
какво ми, чичо, прилича,
дали аргатче да ида?
Чичо на Ненчо думаше:
- Бре, Ненчо, чедо братово,
послушай, Ненчо, чичо ей:
тебе аргатлък не мяса,
тебе ти, Ненчо, прилича
млада войвода да бъдеш,
отбор юнаци да водиш.
Я жда та, Ненчо, заведа
в Едрене града голяма,
при пашовите сеймени.
Аз при тях ща та запиша,
младо сейменче да ходиш,
доде са, Ненчо, научиш
сабята убай да въртиш,
пушката бърдже да пълниш,
куршуна прао да биеш,
през пръстен да го прокарваш.
Че го чичо му заведе
при одринските сеймени,
писа го младо сейменче.
Три годян Ненчо пооди,
дорде са Ненчо научи
сабята убай да върти,
пушката бърдже да пълни,
куршуна прао да бие,
през пръстен да го прокарва.
Ненчо сеймени заряза,
излезе млада войвода
във Габровската планина
със седемдесе момчета.
Походи малко ни много,
де да е турца да минат -
се Ненчо да ги обере.
Три села плачат от Ненчо,
четвърто село Върбовка.
Тези търновски азии,
азии и чорбаджии,
тий си на Хасан думаха:
Хасане, билюкбашио,
харам да ти са, Хасане,
тези български баници,
тези пържени пилета,
айлъци дето получаш,
га не мож Ненчо да фанеш -
Пак са е Хасан раасърдил,
разпъди млади сеймени,
па събра Хасан помаци,
помаци, се пехливани,
триесе души събира,
че па ги Хасан поведе
във Габровската планина,
тамка си Ненчо засвари.
Ненчова вярна дружина,
сичките тежко заспали.
Ненчо са от сън събуди,
прав са на крака изправи,
доде пушката курдиса,
Хасан команда подаде
на трийсе души помаци.
Трийсе са пушки пукнали,
с три го куршуна раниха.
Ненчова вярна дружина
трийсе помака избиха,
сам Хасан Хукна, избяга,
не може в ръце да влезе.
Ненчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
с трима куршуна раниха,
тука ва, момци, оставим,
пак тука да ва засвара
Ази ща бърдже да ида
в Лисково село голямо -
при Данка, при посестрима:
тя има билки сякакви,
раните да ми излекува.
Че тръгна Ненчо, отиде
в Лясково село голямо,
в Данкини равни дворове.
Ненчо на Данка думаше:
- С три ма куршуна раниха,
дано ми рани излекуваш.
Че па го Данка криеше
в техните хладни зимници,
с билки му рани лекува,
шари агнета ранеше,
руйно го вино поеше
цели ми до три месеца.
Като си Ненчо оздравя,
той си на Стойчо думаше:
- Бре, Стойчо, ти мой арътлик,
я на ти до три жълтици
в Търново града да идеш,
барут, куршуни да земеш,
при дружината жда ида
армаган да им занеса.
Па тръгна Стойчо, отиде
в Търново града голяма,
не купи барут куршуни,
я най би Хасан намери
и на Хасана думаше:
- Търсите Ненчо в гората,
Ненчо е сега в Лясково,
в Данкини хладни зимници,
хайде двамата да идем,
ако си Ненчо уловим,
колкото бакшиш земеме,
на ортак жда го разделим.
Двамата с Хасан тръгнаха,
в Лясково село отиват,
Данкини хладни зимници.
Хасан пушката курдиса,
а Стойчо грабна брадвата.
Стойчо вратата отвори,
Ненчо насреща излезе,
Стойчо го с брадва удари
и го на земя събори.
Хасан му пояс развива,
надзад му ръце извива,
към Търново го насбира.
Хасан го в пътя караше,
а Ненчо му са молеше:
- Недей ма кара, Хасане,
в Търново града голяма,
че ма хората познават,
как в очи ша ги погледвам?
Хасан на Ненчо думаше:
- Как няма да та закарам,
че става девят години
пет пари не съм получил,
че теб не мога да фана,
сега жда да та закарам,
парите жда си получа,
отгор награда жда зема.
Търново близо наближи,
Ненчо му уюн направи
и са на умрял престори,
със зъби език прехапа,
ясни го кърви обляха
и са на земя положи.
Самси си Хасан продума:
"Много са Ненчо уплаши,
та падна от страх, издъхна.
Чакай ръце да му отвържа,
барем пояса да зема."
Като му ръце отвърза,
един бой нагор подрипна,
на Хасан сабля измъкна
и му главата отсече.
Че са в Лясково повърна,
Данка са с Стойчо караше:
"Бре Стойчо, мой побратиме,
какво ти Ненчо направи,
що го с брадвата удари,
та го на Хасан предаде?"
Още си Данка тва дума,
Ненчо са на праг изправи:
- Бре Стойчо, ти мой арътлик,
защо ма с брадва удари,
ма на Хасан предаде,
на тази вяра кучешка?
Айде навънка излизай,
Данка ще й мила и драга,
къщата да не кървавим
и Данка да не уплашим!
Остра си сабля въртеше,
Стойчо на мръвки сечеше.
"Да знаеш и да запомниш,
как тъй са Ненчо издава!"
Че стана Ненчо, отиде
във Габровската планина,
при неговата дружина.
Ка го дружина видяха,
сичките със глас викнаха:
Бре Ненчо, наша войводо,
вчера ни хабер пристигна,
тебе та й Хасан уловил
и в Търново та закарал.
Ние са вярно сдумвахме,
вечер в Търново да додем,
конака да бастисаме,
тебе от затвор да извадим.
Ненчо дружина думаше:
- Айде дружина след мене,
сега в Търново жда идем,
конака да бастисаме,
каймакамина да фанем
и кадията при него.
Че па ги Ненчо поведе,
вечер в Търново отиде
и си конака бастиса,
каймакамина фанаха
и кадията при него.
А че ги Ненчо караше
към Габровската планина,
турски са крака отсякоха,
не могат в пътя да вървят
Ненчова вярна дружина,
тий ги на ръце носиха.
Кога са тамка стигнали,
на Хайдушката поляна,
Ненчо дружина думаше:
- Зимайте брадви на ръце,
глози и тръни сечете,
глозите да са миндери,
тръните да са дюшеци,
каймакамина да седи
и кадията при него,
на тръни кръстом да стоят,
Ненчо войвода да съдят,
що ходи Ненчо войвода
из Габровската планина.

Бележка на съставителя (Осинин): "Вичо Бончов я научил от Ганчо Грозюв от с. Чохлаково, Чирпанско, участник в първия събор-надпяване през 1892 година на Пловдивското изложение. Тогава Ганчо е бил на 55 години. Той станал причина дядо Вичо да стане "чалгаджия".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.