48. ХАЙДУТ ВЕЛКО И УМЕР ПАША

Том ІІ: Хайдушки песни

Свадиха са, свадиха са
цар Мажара и унгури.
Хабер прати цар Мажара,
да са збира хайдут Велко,
да са збира, да са скяга -
ша го бият девекь паши,
девекь паши аскерлии.
Хайдут Велко хабер нема,
хайдут Велко яде, пийе.
Отговаря хайдут Велко;
- Ой та тебе, кючюк Станке!
Точи, давай спирт ракия;
да пояде хайдут Велко,
да пояде, да попийе.
Отговаря кючюк Станка:
- Излез, излез, хайдут Велко,
че погледни Русянското,
Русянското равно поле -
посиняло, потъмняло,
изтегнало с върли турци.
Отговаря хайдут Велко:
- Ой та тебе, кючюк Станке,
намери ми ризничката,
ризничката сребърната,
топухчето девекь оки,
стегнете ми кула-ата,
доде яде хайдут Велко,
доде яде, доде пийе, -
Че си стана хайдут Велко,
облече си ризничката,
ризничката сребърната,
задигна си топухчето,
топухчето девекь оки,
въседна си кула-ата,
че отиде хайдут Велко
в Русянското равно поле -
ша го бият девекь паши,
девекь паши аскерлии.
Разигра си кулата,
развърте си топухчето,
топухчето девекь оки,
че поломи девекь паши,
девекь паши аскерлии,
улови си едно ропче -
Умер паша брадатия.
Като върви хайдут Велко,
като върви и си вика:
- Излез, излез, кючюк Станке,
излез, излез, посрешна ма,
че ти вогя едно робче,
едно робче Умер паша,
Умер паша брадатия,
да ти бави мъжко дете,
да го бави, да го люлей.

Бележка на съставителя (Осинин): "Хайдут Велко е роден през 1870 в Леновци, Чернореченска околия, на три часа път западно от Зайчар. На ръст бил тънък-висок, дълголик и сух, с остра коса и малки мустаци. Облеклото му било бошнашко, от кадифе със златни ширити. Носел малък фес. Имал най-скъпо за онова време оръжие. Бил гласовит и до безумие безстрашен и непокорен. Баща му бил овчар; сам той е пасъл овцете, преди да излезе хайдутин. В края на XVIII век обикаля Стара планина с многобройна чета, набрана от "българи" по Огоста, Тимок и Морава. През 1803 се оженва и напуска хайдутството, но щом пукнала пролет, отново облякъл хайдушка премяна. Хайдут Велко е един от най-известните български дейци в сръбското въстание. Сериозните му сблъсквания с турците започват след 1804, когато Кара Георги бил избран за върховен вожд нз Сърбия. Велко му бил дясна ръка. Воювал е и на страната на Пазвантоглу. Умрял е в края на юли 1813 (ПСп., г. IV, кн. 13). В горната песен е подчертано и характерното за хайдут Велко нехайство пред опасности."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.