216. ХАЙДУШКА ГЛАВА

Том ІІ: Хайдушки песни

Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии,
хайдушка глава носяха.
Не ми е глава хайдушка,
хайдушка глава, кръвнишка,
я най е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо,
главата сеир да струват,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка -
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Иванчо, синко Иванчо,
като тъ й мама родила,
като тъ й мама кърмила,
тъй ли е мама мисляла?
Сеймени думат бабички:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
още един си отхрани,
такъвзи да е, бабичко.
Доде сина ти уловим -
девят планини минахме;
доде му ръце вържеме -
до шейсе души паднахме;
доде му глава земеме -
сам билюкбаши загина.
Аферим, бабо, машала -
йощ един такъз отхрани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.