208. ХЕЙ ГИДИ СТОЯН, СТОЯНЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Хей гиди Стоян, Стояне,
млад Стоян, млада войвода!
Стояна беда бедили,
бедили, укривили го,
че не бил Стоян овчарин,
овчарин къшла-сайбия,
я най бил Стоян хайдутин,
на хайдутите войвода.
Че са Стояна вардили
сегмени, пусти заптии,
на два го пъкя дирили,
на три го друма вардили,
вардили и привардили,
че са Стояна фанали,
млад Стоян, млада войвода.
Черни козяни развили,
опак му ръце вързали
и о в тъмница запрели.
Лежал е Стоян, Стояне,
тъкмо ми девекь месеца
в тъмница непометена,
през пенджората гледаше.
Калинка булка хубава,
хубава снаха попова,
попова Костадинова -
Калинка платна белеше,
бели ги и ги набухва
край Стоянова тъмница.
Хей гиди Стоян войвода
през пенджората гледаше
и на Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
хубава снаха попова,
попова Костадинова,
нещичко ша та попитам -
зълви ли ти са тез моми,
дето дворове метяха?
Да кажеш, мари, да речеш
на твойте зълви дури две,
зълви си, по-мънинката -
ризата да ми опере,
перчана да ми нареши,
силяха да ми излъсне.
Станаха девекь месеца
как лежа в пуста тъмница,
тъмница непометена -
ризата не ми й опрана,
перчата не ми й нарешен,
силяха ми е ръждясал.
Вчера иляма излезе,
зарана ша ме обесят
на царювите дворове:
царица саир ша гледа
със царювите дечица.
Че ми съ й, мъри, отщяло,
да видя чиляк обесен,
ризата да му й непрана,
перчан да му й нерешен,
селяха да му й нелъснат!
Че е Калинка казала
зълви си, най-мънинката -
тя му ризата опрала
и му й перчана срешила,
и му й силяха лъснала.
Кога е било заранта,
че са Стояна извели,
извели да го обесят.
Че са обади, обади
попова щерка най-малка,
попова Костадинова,
на царицата думаше:
- Ако бе Стоян хайдутин -
ризата ша му й непрана
перчана ша му й нерешен,
силяхът ша му й ръждясал.
Че съм хайдути виждала:
ризите им са кирливи,
кирливи, още скъсани,
перчаните им сплъстени,
сплъстени, ненарешени,
силяхите им ръждиви.
Че са царица обади:
- Стояна да не обесят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.