199. РАЗТЪЖИЛА СЕ Й ГОРАТА

Том ІІ: Хайдушки песни

Разтъжила са й гората,
гората и планината -
мина са лято и зима,
юнак в гората не доде.
Тогаз ми беше под всяко,
под всяко трънче юначе,
под всяко клонче и конче,
под всяко дръвце и пушка,
а сега ми е под всяко,
под всяко трънче овчарче,
под всяко клонче криваче.
Отде я зачу Инджето,
Инджето, баш войводата,
че си на Коля думаше:
- Кольо льо, Кольо байрактар,
развивай, Кольо, байрака,
да сбереш, Кольо, отбереш
дор седемдесе юнака,
дор седемдесет и седем,
че у гората ша идем,
че е гората кахърна.
Че събра Кольо, че отбра
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
ча ги в гората заведе.
Ах, пукна пушка сред гора,
че си удари Инджето.
Индже на Коля думаше:
- Кольо льо, Кольо байрактар,
дет падна, ма заровете,
на глава байрак забийте,
на байрак конче вържете,
до глава чешма сторете,
на чешма мен изпишете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.