117. ДАСКАЛ ХАЙДУТИН

Том ІІ: Хайдушки песни

Събрали ми са, събрали,
петмина холъм даскал,
най-учен холъм излезе
Иванчо, младо даскалче -
деня дечица учеше,
нощя в Балкана ходеше,
там си юнаци учеше.
Учи ги малко и млого,
цели ми до три месеца,
той ги на талим изучи,
изучи и ги юзпроводи
Шипчънски чести балкани,
и си пак в село отиде,
пак си дечица да учи.
Никой Иванчо не позна,
како си върши Иванчо,
една ми баба българска,
тя си Иванчо познала,
познала и го изказа
за десят турски алтъна.
И тий го холъм уловили,
ръце му назад вързали
и го през София караха.
Де го й майка му зачула,
подир Иванчо отиде,
и дребно сълзи роняше,
и на Иванча думаше:
- Иванчо, мама, Иванчо,
не дигай глава голяма,
не дигай ръка на турчин!
И той са холъм позасмя,
и то й са назад обърна,
и на мама си думаше:
- Не бой са, мамо, не бой са,
Иванчо знае къко прай.
Искали да го обесят
всряд София, всряд късъбата,
Иванчо холъм думаше:
- Тук има булки плашливи
и има деца страхливи,
накрай ма София йзведете
и там ма холъм бесете.
И тий го холъм слушали,
накрай го София извел,
почнали да го обясват.
И той си холъм посегна
в негова ляв мишница,
извади сабя лешница
и са направо засука,
като наляво обърна,
току пашата остана
и нея жува улови,
и нея жува деряше,
ръцете холъм от нехтете,
я краката от коленете
и му кожата обръщаше,
със сух я бузълък пълнеше
и тай му холъм думаше:
- Пашо ле, джанъм, пашо ле,
къко ти мяза, пашо ле,
на рамо холъм джепкене,
на крака дишум калцуни!
Пак си Иванчо отиде
и в училище привлезе.

Бележка на съставителя (Осинин): "Прилича на песента за Иванчо Панов, навярно се отнася до по-късно време на робството."]

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.