112. СЕСТРО ЛИЛЯНКО

Том ІІ: Хайдушки песни

Сестро Лилянко, Лилянко,
я снощи ходих, сестро ле,
на Стамбол, на Едикуле,
на Едикулско механче,
та там си найдох, заварих
Вълчан ми баш хайдутина -
печено агне ядеше
и ройно вино пиеше.
Той не ме Вълчан почерпи,
еми ме Вълчан попита:
"Ожени ли се сестра ти,
сестра ти мома Лилянка,
ли още ходи лефтера,
лефтера, неоглавена?
Ако ми ходи лефтера,
да й изпратя, изпратя
два юза жълти жълтици,
три юза ситен маргарит,
да ниже бела Лилянка,
да ниже, да се наниже,
да носи, да се наноси,
да знае още да помни,
че има любе хайдутин."

Бележка на съставителя (Осинин): "Лиляна е била сестра на байрактаря на Вълчан - Стоян. Според едно предание Вълчан е бил роден в Малко Търново, извършил убийство и забягнал във Влашко, откъдето се върнал хайдутин. По-достоверно е преданието, че е бил родом от изчезналото село Паспалово, източно от село Курия, Лозенградско. Според стари хора от Курия, Вълчан умрял през 1876 г. на 120 г. Оставил син Атанас, свещеник в Паспалово, Малкотърновско. Вълчан се подвизавал като кърджалия в дружината на Индже. След караевренската катастрофа (1810) се отделил с "малка, но вярна дружина". Предприемал нападения до Чорлу и Велимеше. Зиме прекарвал с другарите си в "Стамбул на Едиколе, на хайдушкото механе." Построил мост на Резовска река, известен и досега като Вълчановия мост. Вълчан е бил не хайдутин-разбойник, а народен покровител. Правил обири за отмъщение и за благотворителни цели. Вълчан войвода е патрон на иманярите в Тракия. За неговите скрити богатства се разказват чудновати легенди. (Аянов Г. п., Малко Търново, с. 320-321)."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.