216. ВИНО ПИЯТ ПЕТДЕСЕТ ЮНАКА

Том ХІІІ: Народни песни

Вино пият петдесет юнака,
вино пият в механе широко,
вино пият, верна клетва дават.
Кой се кълне в жена и дечица,
кой се кълне в първото си либе,
Марко нема в какво да се кълне,
той се закле във кон и във сабя.
А дружина вера му не фана,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено железо.
Нажали се Марко бре гидия.
че изпадна във пуста невера,
па обседна коня Шарколия,
па отиде право при майка си
и на майка тихо проговаря:
- Хвала тебе, мила моя мале,
що не си ми, мале, породила, (2)
я мил братец, я мила сестрица,
та да има в какво да се кълна.
Вино пихме в механе широко,
пощукна ни чаша позлатена.
Кой се кълна в първото си либе,
кой се кълна в жена и дечица,
кой се кълна в братец и сестрица,
пък аз немам в кого да се кълна,
та се заклех във кон и във сабя.
А дружина вера ми не фаща,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо.
Пощукна - изгуби се, липса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.