87. МОМА НАДПЯВА СЛАВЕЙ

Том II: Обредни песни

Седи мома, Дойне ле, Коладе ле,
в градинчица, Дойне ле, Коладе ле,
да си шие ситен ръкав.
Как го шие - песен пее.
Отде я зачу син славейчец
и на мома проговаря:
- Да са двамка надпяваме.
Ако ли ме ти надпеиш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце от ребърце;
ако ли те аз надпеяя,
ще ти режа руси коси,
руси коси от главата. -
Викнали са, запели са.
Пели два дни, пели три дни-
надпяла е малка мома.
Че тя скочи да му реже
дясно крилце от ребърце.
Отговаря син славейчец:
- Мъри, моме, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце от ребърце.
Ще си вия вито гнездо
и ще люпя пъстри пилци,
и ще фъркам навсякъде -
ще та хвалям по овчари,
по овчари, по другари,
че надпяваш син славейчец.
Наздраве ти, малка мома,
от бога ти тва наздраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.