66. ЛУДО-МЛАДО УЧИ МОМИН ЗАКОН

Том II: Обредни песни

Зора са е зазорило.
Не е зора невидена,
но е зора - лудо-младо,
лудо-младо с бърза коня.
Кон му дихти, зора чини,
пръстен носи кайно месец,
оръжья му дребни звезди,
та ми иде да са глави,
да са глави, да са жени.
По нег иде неговата,
неговата стара сестра,
виком вичи, тиком тичи:
- Я стой, постой, мой мил брате,
като идеш да са главиш,
да са главиш, да са жениш,
ти знаеш ли моми закон? -
- Едно зная, друг не зная,
ако знаеш, научи ма,
научи ма, приучи ма. -
А сестра му отроманя:
- Кога идеш моми дора,
върло кърши бързоконя,
долу носи черен калпак
над очите, над веждето.
Там щат изля три девойки,
три девойки еднолики:
коя тебе кон прифане,
тя е тебе браточедка;
коя тебе чаша даде,
тя е тебе кръщелница;
коя тебе китка цвете,
китка цвете с пръстен даде,
тя е тебе първо любе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.