47. НОЙКО ЧОБАН ОТИВА НА ХОРОТО

Том II: Обредни песни

Станянине, господине!
Припаднала темна магла,
ту припада, ту се дига.
Не йе било темна магла,
на йе било Нокьо чобан
сас негово сиво стадо
и по него по-млад брайно,
по-млад брайно Маноилко.
Проговори Нойкьо чобан:
- Фала тебе, по-млад брайно,
по-млад брайно Маноилко,
ти си седи при стадото,
ту распирай, ту размамвай,
я да слезна доле поле,
доле поле Сандалево,
да сабера сол и трици,
да накърма сиво стадо. -
Па си слезна Нойкьо чобан,
па си слезна доле поле,
доле поле Сандалево.
Не сабра си сол и трици,
там затече до три ора:
едро оро се момчета,
се момчета по елеци;
друго оро - се невести,
се невести под прочелье;
трето оро - се девойкьи,
се девойки под лесици.
Погледа ги Нойкьо чобан,
па извади меден кавал,
та засвири и налево,
и налево, и надесно.
Та разниша до три ора.
Те ти иде самодива,
та си язди сури елен,
с три го змии обюздила,
сас четвръта го пошибва,
па на Нойкьо отговара:
- Гледай, гледай, Нойкьо чобан,
свири, свири, насвири се! -
Надодоа черни власи,
та забраа сиво стадо
и сас него по-млад брайно,
по-млад брайно Маноилко.
Ка си дочу Нойкьо чобан,
та си трати меден кавал,
та си юзе златен кривак.
Доде Нойкьо вос планина,
черни власи на планина;
доде Нойкьо на планина,
черни власи широм поле;
доде Нойкьо широм поле,
черни власи край бел Дунав;
доде Нойкьо край бел Дунав,
черни власи през бел Дунав.
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.