454. ЩО МЕ НАЙДЕ ТОВА УТРО

Том II: Обредни песни

Леле, леле, яз сирота,
яз сирота до госрода!
Що ме найде ова утро,
да ме умри Разделина.
Немой, керко, немой, сладка,
немой, керко, не кайдисуй
да остаиш твоя майка,
за да биди кукаица.
Немой, керко, немой, сладка,
не предавай твоя младост,
за да влезеш в църна земя -
църна земя йе студена,
тамо има църна змия,
църна змия тройоглава,
ке ти пийет твойте очи;
тамо има млого църви,
ке ти ядат твойта снага,
твоя снага виданлия.
Ти се молам, Разделино,
поврати се уште еднаш,
от кай що си кинисало,
нажали се, поврати се,
немой оди друг виляет,
оти, керко, кой що ошол,
кой що ошол, не се вратил.
Оти си ти много болно
и не можеш да доодиш.
Послушай ме, златна керко,
тебе майка не те лажи.
Прогоори уще еднаш
и на майка да йе кажиш,
кай те боли твойе сърце.
Твойе сърце отруйено
от пустине горски билки,
дали от нив ти се згнаси,
да що си се намуртило?
Ле ли ти майкье велеше:
- Оди, майко, еким земи,
донеси го да ме видит,
белким, ке ме кренит. -
Кога екимо ти дойде,
от радост рипна просто,
за да го пречекаш чесно.
Той те праша кай те боли,
ти веднаш нему му кажа.
Той ти рече: "Немаш нищо,
за три дни ке те оздравам,
сега билка не донесам."
Откога той си отиде,
се го чека, дури дойде,
очи ич ти не одвърте,
се гледаше на пенджере,
дали екимо ке дойди,
санким душа ке ти даи.
Едно екимо го виде,
оти носи в раце шише,
веднаш рипна ти на нозье
и на екимо му рече:
- Аман, стрико, жити господ,
арни билки да ми даиш
за до три дни яз да станам,
да си зарадуам майка,
оти много я измачив.
Ако, стрико, ме оздравиш,
бовчалък ке ми ти даам. -
Кога билки ти пиеше,
радост много ми праеше
и на майка ти велеше:
- Майко, сега сум по-арно. -
Кога дойдоа трите дни,
жежки солзи ти порони,
бело лице си утопи,
си утопи, си ускорби,
о яз тогай ми те прашав:
- Защо, керко, така плачиш? -
Ти тогай ми прогоори:
- Ейди, майко, сладка майко,
еве три дни поминаа,
екимо като що рече:
"За три дни ке те оздравам",
еве по-лошо сум сега,
на очи имам павлака. -
Така рече и не каза,
оти си за умирачка.
И веднаш нещо ти текна,
та посака твое руо.
Ти го донесов пред тебе,
се що беше го превиде,
и со солзи го порона,
и издийна, та ми рече:
- Стани, майко, промени ме,
промени ме, накити ме,
за невеста ти зготви ме.
Утре, майко, ке ме земат,
ке ме земат да ме немат.
Ти се молам, мила майко,
мойе руо копринено,
немой, майко, да продаиш,
ами ти да го раздаиш
по сиромашките моми,
да го насат и да речат:
"Бог да прости Разделина." -
Леле, керко, леле, сладко,
леле, карко, много умно.
Како ке ти забораам
тийе умни твои зборои.
Како, керко, яз ке гледам
твойте другачки стред село.
Леле, яз сирота що ме найде!

................................................
Ой ти, керко Разделино,
що си толко налутено,
що си очи заклонило,
що си раце прекръстило?
Стани, керко, опули се,
да не видиш, да не чуеш,
какви песни ти пеиме,
како да сме те свъшиле.
От радост баба ти пеи
и за сватба се готвиме,
тебе сладка да мажиме
за пустана църна земя.
Сега ке дойдат сватои
да те земат, Разделино.
Пусти конь ке ти донесат,
четворица ке те вкачат.
Даль ме слушаш, Разделино,
немой, керко, да се даваш,
ти невеста да не одиш,
дури гайда да не чуеш
и зетот дури не видиш.
Не давай се да те грабнат
четворица, що ке дойдат.
Ой ти, Мито, стара майко,
ой ти, дзвездо, мила сестро,
помагайте да плачиме,
до небеси да се чуйе,
белким бога да измолиме
да оживи Разделина,
место нея яз да умрам!
Леле, Разделино!
Како ке се разделиме!
О, ов! Яз сирота, що ме найде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.