421. СЛЪНЦЕ ПЕКНАЛО У МОМКОВИ ДВОРИ

Том II: Обредни песни

Слънце пекнало у момкови двори
израсло ми е дърво високо,
развило клоне до горна земя,
извило върше до видро небо,
на връшката му златна ябълка.
Кой са нафане да се юкаче,
да се юкаче, да я откине?
Напънал се е млад младоженек,
та се юкачи, та е йоткина,
та е йоткина и е разреза,
и е разреза, и е раздели,
и е раздели на двеста сваи,
на двеста сваи, триста сватове,
триста сватове с бели атове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.