371. КИТЕНИ СВАТОВЕ ВОДЯТ НЕВЕСТА

Том II: Обредни песни

Що се лъщи од оная страна!
Дал йе вода, или йе войвода,
или си йе манастир у гора,
ил йе сънце у дзид задзидано,
или са си китени сватове?
- Ни йе вода, нито йе войвода,
нито ми йе манастир у гора,
ни йе сънце у дзид задзидано,
туку ми са китени сватове,
у стред них йе премлада девойка.
У среща им чума поморкиня,
била, била, сите ги избила,
останала премлада девойка,
па се чуди, ядна, що да прави!
Свила поли, до кумо седнала,
па на кумо вельи и говори:
- Що ми си се, куме, расърдило?
Дали сам те лош дар дарувало -
дарувах ти свилена кошуля. -
Свила поли, до девер седнала,
па на девер вельи и говори:
- Що ми си се, брате, расърдило?
Дали съм те лош дар дарувало -
дарувах те ибришим чорапе. -
Свила поли, до момче седнала,
па на момче вельи и говори:
- Що ми си се, войно, расърдило,
та ми некяш, войно, да ми думаш?
Научи ме, войно, що да права!
Да се върна у бащини двори,
ке излезне моя стара макя,
ке излезне, па ке ми продума:
- Надзад, надзад, чумо поморкиньо,
да си арна, не би се върнала;
да си ойда у твоите двори,
ке излезне твоя стара макя,
ке излезне, па ке ми продума:
- Надзад, надзад, чумо поморкиньо,
да си арна, не би сама дошла!
Цръни очи, погледнете мене!
Бели ръце, прегърнете мене!
Танка усто, продумай на мене!
Цръна чумо, умори и мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.