271. ЦАР РАДОСЛАВ НАСТРИГВА МЪЖКА РОЖБА

Том II: Обредни песни

Цар Рудуслав стрижба има,
стрижба има, служба има,
да настригва мъжка рожба,
мъжка рожба синова си.
Че калеса седимдисет,
седимдисет кадалъка,
и калеса Дели Марка
Дели Марка побратима.
Ева сичките додуха,
Дели Марко си не доди.
Цар Рудуслав из дор ходи,
из дор ходи по чехлици,
по чехлици, по местици,
из дор ходи, на път гледа,
да ют де ше са зададе
Дели Марко с юската си.
Съгледа го цар Рудуслав,
юдгуваре на тогуви,
на тогуви бързи слуги:
- Бре, скорути, бре, бържити,
чимшир порти ютварейте,
бържи коне пойемайти,
Марка в сарай довидети,
на сарай, на трапезата! -
Чи гу в сарай заведуха,
че пугледна долу, горе,
как пугледна, усмихна са,
съгледа гу цар Рудуслав:
- Ой та тебе, Дели Марко,
шу погледваш долу, горе,
как пугледна, усмихна са?
Дали сарай ни аресваш,
или муя бързи слуги? -
- Ой та тебе, цар Рудуслав,
ни са смейе на твуяте,
на твуяте бързи слуги,
най са смейе на себе си.
Като бяхме ний маленки,
какви бяхме тилчарчета,
дребни си тилця пасяхми,
на пътю с пепел играхми,
ями нине кък станахми -
тебе викат цар Рудуслав,
мене викат Дели Марко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.