267. ЗАЩО СИ НЯМАМ МЪЖКО ДЕТЕНЦЕ

Том II: Обредни песни

Била Петкана желепка,
желепка, млада бездетка,
турила камик на сърце
и го носила Петкана
до осъм-девет месеци.
Одвърза камик от сърце,
пови го свилни пелени,
тури го златна люлчйкя.
Петкана ч'иде на сватба,
та си на свекър поръча:
- Тате ле, мили бащице,
когат се дете разплаче,
ега го, тате, залюлеш. -
Свекор Петкани говори:
- Снао Петкано, Петкано,
како чем дете да люлем,
оно е камик, па камик. -
Петкани жалба дожале,
та не отиде на сватба,
нело се качи на чардак,
пущи си глас до небо,
а бистри сълзи до земя:
- Боже ле, вишне господе,
каква е жалба на мене,
голема тъга на сърце,
защо си немам детенце. -
Та се дочуло до бога,
бог на ангеле говори:
- Ангеле, мои апостоле,
скоро земете свети дух,
идете Петкана желепка,
душа здадете на дете. -
Доде Петкана плакала
и дребни сълзи ронила,
дете у люлкя проплакало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.