25. КУМ МАРКО ПОСИЧА ТРИСТА ТУРЦИ

Том II: Обредни песни

Бре калесан е милян Марко льо,
д'иде, Марко льо, да кумува
отвъд стърна бял Дунава.
Мама си Марко не пущаше:
- Бре седи, Марко льо, недей ходи -
нам са хората бре душмани,
бре душмани, зли комшии. -
Марко си майка не послуша,
че си влезе във яхъри,
изведе си хранян коньо,
оседла го, обюзда го
синьо седло янадолско,
препаса го с пъстри смоци,
пъстри смоци ярамболски,
намятна си дълга пушка,
дълга пушка бре бойлия,
препаса си тънка сабя,
тънка сабя бре френгия.
Качи му се, възседна му,
че са спусна хранен коня
дългом пътя дам широки.
На път срещна милян Марко
триста души янадолци.
Те на Марко отговарят:
- Я сляз, Марко, от конче си
да не му грива нараниме
и седлото накървиме. -
Марко му жално дожаляло,
още криво докривяло.
Помъкна си тънка сабя,
развъртя са бре наляво -
нареди ги като снопи;
дорде обърне бре надясно -
натрупа ги като кръстци.
Кон му остана до гривата,
до гривата в черни кърви.
Отговаря хранен коня:
- Дръж са, Марко льо.
Ти ще сечеш, яз ще тъпча.
Ся ще минем бял Дунав,
ще измием черни кърви,
пак щеш, Марко льо, да кумуваш
отвъд стърна бял Дунава. -
Наздраве ти, милян Марко льо,
от бога ти много здраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.