248. ГРОБЪТ НА ДОНА

Том II: Обредни песни

Поболе се Дона
от църната чума,
от юначка болест -
бащана кътове,
майце на скутове,
брату на дворове.
Дона майце вели:
- Мале, мила мале,
ке си умра, мале,
младо и зелено,
нито поодило,
нито поносило
свилени кошули,
шамки антерий,
ибришим чорапе. -
Я майка й вели:
- Доне, мило чедо,
не бой ми се, Доне,
не ке да ми умреш!
Майка е пратила
твоя стари баща
на Стара планина,
на бела бачия,
на сивото стадо,
овен да донесе,
курбан да заколе
на Дона за здраве. -
А Дона й вели:
- Мале, мила мале,
чума курбан неке,
току Дона иска.
Мале, мила мале,
да не ти е просто,
кога умра, мале,
ако дадеш, мале,
чуждин да ме плаче,
чуждин и чуждинка.
Я си имам, мале,
четворица братя
и четири снаи -
снаи да ме плачат.
Сготвила съм, мале,
четири кошули -
братя да даруваш;
сготвила съм, мале,
четири чорапе -
снаи да даруваш.
мале, мила мале,
четворица братя
да ми сградят, мале,
къща каменита,
бела варовита,
със четири врати.
От едната врата
слънце да ми грее,
от другата врата
ветър да ми дуа,
от третата врата
майка да дооди,
от четвърта врата,
дружки да доодат,
Дона да викаа:
- Айде, Доне, айде,
на вода да идеме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.