245. БЯЛА ЯНА

Том II: Обредни песни

Леле Яне, бяло Яне!
Отка ми се, Яне, роди,
оттогаз се град загради,
оттогаз се Будин заби.
Биа турци, биа гърци,
биа млади яничаре,
та избиа Будин града
за убаво бяло Яне;
па се Яне не предава -
глава дава, вера не предава.
Скри се Яне в честа гора.
В Будин града роса роси,
в честа гора слънце грее.
Прати царя триста души,
море кесиджий, балтаджий,
отсекоа честа гора;
едно дърво останало
и оно се пречинува:
ту е мома, ту е слънце,
ту е ясна месечина.
Па ойдоа балтаджий
на цареви равни двори,
та па царю говореа:
- Царю ле, царю честити,
отсекохме й честа гора -
па се Яне не наожда.
Сал остана едно дърво
и оно се причинува:
ту е мома, ту е слънце,
ту е ясна месечина. -
Я царя им говореше:
- Е, виека балтаджий,
балтаджий, кеседжий,
кой ке ми се юнак найме
да си иде в честа гора
да отсече това дърво? -
Па ойдоха балтаджий
и него отсекоха,
на царя го отнесоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.