244. ВЕЛА ГРАБНАТА ОТ ЗМЕЙ

Том II: Обредни песни

Хубава мома Вела!
Потераха мома Вела
оттук, оттам, от селата.
Тераха я, дадоха я.
Откак я са братя дали,
нито преде, нито тъче,
нито тъче тенки дари.
Велините до две снахи
на Вела си отговарят:
- Ой, хубава зълво Вело,
лю ти ли си мома била,
лю теб ли са братя дали,
братя дали, оглавили?
И ние сме моми били,
и нас ни са братя дали,
братя дали, оглавили,
и ние сме прели, ткали. -
Я Вела хми отговори:
- Ой, хубави мои снахи,
мен ми прикя не трябува.
Майка ми е змей любила,
на ми го е прикя дала.
Кога мене ке заведат,
къ ще мене да преведат
през Пирина, през планина,
ке изляме змей горянин,
тога мене ке си грабне. -
Две хи снахи отговарят:
- Ой, хубава зълво Вело,
и това ли кахър береш?
Ти си имаш до два брата.
Кога тебе ке заведат
и тия с теб ке дойдат -
един оттук, други оттам,
тебе, зълво, ке си чуват,
тебе, зълво, ке преведат
през Пирина, през планина. -
Кога било на есента,
де ми дойде силна сватба.
Заведоха мома Вела
един оттук, други оттам,
да си чуват мома Вела;
та вървяха, що вървяха.
Кога било във Пирина,
във Пирина, във планина,
зададе се темен облак,
загърмяло, затрещяло,
та си дигна мома Вела,
извиши я в синьо небе.
Велините до два брата
видяха й цървен превес,
цървен превес в синьо небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.