241. МАЛКО ДЕТЕ ОСВОБОЖДАВА САМОВИЛСКИ РОБИ

Том II: Обредни песни

Подрукна се тенка Стана,
тенка Стана самовила,
тука горе в планината:
- Ой селене кратовене,
да м'дадете две дечица,
две дечица близначета,
да м'дадете два юнака,
да м'дадете две момчета,
да м'дадете две девойки. -
Девойките отговарят:
- Тенка Стано, самовило,
постой мало и почекай
да играем Лазарица. -
Я селене отговарят:
- Коя ке е тази майка,
що ке даде две дечица,
две дечица близначета?
Кои ке са тез юнаци,
що ке дадат две невясти?
Кой ке е този татко,
що ке даде две момчета?
Коя ке е тази майка,
що ке даде две девойки?
Ке ти дадем голям дарък;
за дечица - две ягнета,
за невясти - до две крави,
за юнаци - до два вола,
за момчета - до два юнца,
за девойки - две юнички. -
Налюти се тенка Стана,
тенка Стана самовила,
та е зела за дечица,
за дечица - сто дечица,
за невясти - сто невясти,
за юнаци - сто юнака,
за момчета - сто момчета,
за девойки - сто девойки.
Откара ги в планината.
Невястите злато вият,
юнаците камен фарлят,
девойките песни пеят,
дечицата биле берат,
биле берат, биле носат.
Радиното пусто дете
биле бере, биле няма,
биле си му изпадува,
изпадува от пазухи.
Тенка Стана отговори:
- Ой Радино пусто дете,
от бог да найдеш, малко дете!
Биле береш - биле нямаш. -
Я дете хи отговори:
- Тенка Стано, самовило,
немой кълнеш Радиното,
Радиното пусто дете,
ами кълни моя майка,
моя майка и баба ми,
че не ма са опасали,
та ми биле изпадува,
изпадува от пазухи.
Да ми дадеш лък и стрела,
да си ида в наше село,
да си бъхта моя майка,
моя майка и баба ми. -
Излъга се тенка Стана,
тенка Стана самовила,
та му даде лък и стрела.
Не отиде в тяхно село
да си бъхте своя майка,
своя майка и баба си,
ам утрепа тенка Стана,
тенка Стана самовила.
Отиде си сичко робе,
сичко робе по дома си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.