24. КУМ БОЙДАН ПОКАНЕН ДА КРЪЩАВА

Том II: Обредни песни

Кум Бойдана гости дошли,
Бойдане ле, Бойдан юнак,
да го канят кум да става,
кум да става, да кръщава.
Канили го - каил станал,
молили го - моил станал.
Че са рада той зарадва,
че си влезе във яхъри
изведе си ранен коня,
оседла го, обедла го
синьо седло янадолско,
опаса го с пъстри смоци,
пъстри смоци ярамболски.
Сбуди коня дългом пътя,
та отиде да кръщава,
че си отзе соколите.
Кат наближи до градеца,
сокол писна, кон му цвили,
кон му цвили, градом екна.
Постещна го Божа майка,
да посрещне кум Бойдана,
че си влезе във къщата,
че отзела крунделника
да източи ройно вино,
да почерпи кум Бойдана.
Отговаря кум Бойдана:
- Не ще Бойдан ройно вино,
най ще Бойдан кръщелника
да го кръсти лично име. -
Че си зема кръщелника,
отнесе го по черкови,
по черкови манастири
да го кръсти лично име,
лично име - свети Ристос.
Наздраве ти, кум Бойдана,
от бога ти тва здраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.