236. МОМА И САМОВИЛИ

Том II: Обредни песни

- Море Йово, моме Йово,
не найде ли нейде вода,
нейде вода, нейде сенкя,
да омиеш бело лице,
бело лице от прахове,
църни очи от сълзове?
Току стана, та си ойде
на планина, на Влаина,
на самовилско езеро.
Тами найде две невести,
две невести самовили,
да баняа малки деца,
малки деца пелечина.
Та на Йова говореа:
- Сестрице ле, мори Йово,
айде, Йово, с нас да идеш
да ни баняш машки деца,
да ги баняш, да ги люляш
малки деца пеленчета,
да ни носиш лъковете,
лъковете и стрелите. -
- Е, виека две невести,
две невести самовили,
много сте ем почекали,
ощ ме мало почекайте
да преиграм Лазарица
и убави ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
па дойдете на Спасовден,
на Спасовден на събора,
на събора, на люлките;
замъглете, запрашете,
мома Йова извишете
вишом небо под облаци.
Кой ме види - да ме плаче,
Кой ме чуе - да ме жали. -
Ощ я мало почекаа,
та преигра Лазарица,
Лазарица и Великден
и убави ден Гюргьовден,
па дойдоа на Спасовден,
на Спасовден на събора,
на събора на люлките.
Замъглиа, запрашиа,
мома Йова извишиа
вишом небо под облаци.
Кой я виде - се я плака,
кой я дочу - се я жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.