194. ДИМО СЕ ЖЕНИ ЗА СТАНА

Том II: Обредни песни

Сакат се Димо и Стана,
Димо на Стана говори:
- Стано ле, Стано убава,
я айде да се земем,
стига се, Стано, лагахме,
лажеме, а не земаме.
Те стаят девет години,
това е лето десето,
отка се с тебе либиме. -
Стана му тиом говоре:
- Димо ле, болярине ле,
я да ме, Димо, почекаш,
баре и тая година
да помомувам, да поода,
косичняк да си поноса,
дарове да си приготва,
родата да ти обдара,
че ти е рода голема,
знаяна и незнаяна,
бащина, още майчина. -
Димо си Стана послуша,
та я почка година,
мина и тая година,
мина се лето десето,
Димо се стегна да иде
у димно рамно Загоре
да бере сиви говеда,
по-малко сиви говеда,
повече моми да гледа,
да види Стана девойкя
порасла ли е голема,
що е годил маненка.
Па натовари иманье
до девет маски с жълтици,
десета свила червена,
та па отиде, отиде,
у Станините дворове.
Сама го Стана посрещна,
сама му коня прифана.
Сакал я - дали му я.
Димо се повърна,
поведе Стана чуена
през тая гора зелена,
у гора дърво високо
под дърво сенкя дебела,
встред сенкя вода студена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.