190. ПАВЕЛ ЮНАК СЕ НАДБЯГВА
С ЯСНО СЛЪНЦЕ

Том II: Обредни песни

Снощи се Павел похвали,
че си има добра коня,
добра коня вихрогоня,
да обиде по свье поле,
да надода сънчу сестра,
Сънчу сестра, ясна звьезда.
Павел на сънце говори:
- Я ще си, сънце, надоде,
да си зема сънчу сестра! -
Па тръгнаа кални друми,
па ойдоа на планина.
Легна си Павел, па си заспа,
коня си върза за нога,
узди си тури до него.
Сънце ойде икиндия,
кон си цвили, трапи сбива:
- Я сиромах роб отидох! -
па си ойде на планина,
нога си тури в зингия,
па си ойде на сънчу,
на сънчу тънки порти,
па почукна, па поокна:
- Излез, излез, сънчу сестра,
сънчу сестра, ясна звьезда,
ясна звьезда, зорница,
щото рано изгреваше
и по-рано захождаше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.