99. ЦАР АСЕН УДАВЯ ЖЕНА СИ ПРИ УРВИЧ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Цар Асен вино пиеше
у село, у Кокаляне.
Прошетнала се девойка,
хубава мома германка,
воз река Искър излезна
на камик, на Просеченик,
па се девойка провикна:
- Царю Асене, Асене,
ти седиш вино та пиеш
у село, у Кокаляне,
град Урвич турци разбиха,
царица ти залибиха
и от Урвич я грабнаха!
Като я дочу цар Асен,
тозчас е рипнал на нозе,
па влезна в тъмни яхъре.
Изведе конче дорийче,
кат вихър - ветър по друми.
Дойде до поле широко,
па срещна младо овчарче,
та па го тихо питаше:
- Тако ти Бога, овчарче,
среща ли турци през поле?
А овчарче му говоре:
- Царю ле, царю честити,
скоро си турци минаха,
царица ти заведоха
нече ги царю, пристигнеш,
конче ти е у пайване.
Като го дочу цар Асен,
извади влашко ноженце,
та си отреза пайване.
Тогай е конче скокнало,
три пъти силно скокнало,
три кладенци са извреле,
останало е за спомен:
"Три кладенци" се казува.
Цар Асен турци пристигна,
пристигна и ги погуби,
та си отъмна царица,
па я Урвич заведе,
та па я тихо питаше:
- Кажи, честита царице,
като те турци краднаха,
золум не ти ли правиха?
А царица му говоре:
- Царю Асене, Асене,
за това лъжа не бива...
Турци са вера кучешка...
Я слушай, царю Асене,
дето у огън да падне,
здраво ли е че да излезне?
Влък кога влезне в стадото,
мирно ли е че да излезне?
И турци, вера кучешка,
така ли мирно че седат?
Много е тежко станало
на цар Асена честити,
та си изведе царица,
та па я пущи у Искър...
На камик стана царица,
у Искър седи и днеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.