92. ЦАР ИВАН ШИШМАН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила,
оттогаз е войска провървяла -
кон до коня, юнак до юнака.
Саблите им като ясно слънце -
огън святка през гора зелена;
войвода им сам цар Иван Шишман.
Отговаря сам цар Иван Шишман:
- Боже силни, Боже създателю.
помогни ми с сила и юнашство!
Бой щем да се бием, на Софийско поле,
кръв ще леем, за Христово име,
ще прославим, християнска вяра.

В бележка под линия издателите добавят: "В Самоков ходит предание за последниот бой, кой болгарскиот цар И. Шишмин направил со турците и на кои царот смъртелно се рани на юначкото поле. Следующето предание извлекохме из пътническите записки од г. В. Чолакова. Предание. Турската ордиа била во Костенец, а болгарската околу Самоков на место, кое се викат Сефер Чешмеси Баир. На тои решителни последни бой царот Шишман се рани на седум места; и къде пърсна кървта му, тамо извреха седум кладенци, кои и денеска носат това име и сет растояние од Самоков еден четварт од часот; и къде пърснала повике кърв, тама изврел по-голем кладенец. Од Седумте кладенци царот Шишман тешко ранен се търгна в крепостта (од коя и денеска стоят развалини) на место, кое се издигат на десната стърна на дервенот, одеещем од Самоков. В крепостта умре од раните и тамо се закопа. Гробот му се состоит од натрупани каменя в дължина шест аршини. Турците на това место викат Късъм ефенди, т.е. Св. Димитрия, и честат гробот како свет; и затова го посещават 'секои петок, ако и пътот да йе стърмен. Бойот се сторил околу дваесет и шести ден од октомврия, и турците верват, че св. Димитрия им помогнал на победата."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.