83. ПУШКА УДРЯ ДВАМА БРАТЯ БЛИЗНАЦИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стоян си чета заведе,
седем до осем юнаци,
врют като него бошнаци,
низ Ирин-Пирин планина.
Ред си по редом варвеха.
Една се пушка откачи,
откачи, още запела,
та си ми удари двамина,
двамина братя близнаци,
Стоеновине бошнаци.
Порвен на место остана,
вторен е тьожко раненчек
и той си пушка калнеше:
- Дано ми пуста останеш,
дано та ражда изяде!
За нас ли беше правена,
за нас ли беше полнена?
Задали са се, подали
гарвани чорни, орлета.
Стоян си желно извика:
- Постойте малко, чекайте
да бръкна в леви джобове,
да извадя бела книжка,
ситничко писмо да пиша,
на потен да я форлите.
Кога минават потници,
потници, кални друмници,
писамце да си намерят,
нах село да го занесот,
нах мойна стара майчица.
И та да си са научи,
че са сме двама убили,
двамина братя близнаци,
Стояновите бошнаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.