77. ХАЙДУТИН ОТИВА НА БЕСИЛО

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Ходил е Стоян хайдутин
от малък, дори до голям;
никой го не бе усетил,
че ходи Стоян с хайдуци.
Сега Стояна сетиха
тетевенските сеймене,
та си Стояна дириха
по гора и по планина.
Дириха Стояна, найдоха
под една бука зелена,
де пече вакло агънце
и пие вино червено.
Па си Стояна фанаха,
назад му ръце везаха.
Стоян през гора минува
и на гората говори:
- Слушай ма, горо зелена,
що съм по тебе походил,
ален съм байрак повеял,
вакли агънца попекох,
слъпето ти съм окръшил,
водата ти съм изсушил,
че ма заводат сеймене,
водат ма да ма оженат
за една млада-младица:
тънки конопе кумове,
орлите ми са сватове,
гарване ми са девере,
свахите ми са свраките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.