75. ХАЙДУШКА ГЛАВА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Отдолу идат семейни, леле,
семейни, билюкбашии,
хайдушка глава носяха.
Не ми е глава хайдушка,
хайдушка глава, кръвнишка,
най ми е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо,
главата сеир да струват,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Най подире доде бабичка
щом си главата видяла,
викнала й, та заплакала
и си баба нареждаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
като тъ й мама родила,
като тъ й мама кърмила,
тъй ли е мама мисляла?
Семейни думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
йоще един си отхрани,
таквъзи да е, бабичко.
Доде сина ти уловим
девят планини минахме;
доде му ръце вържеме
до шейсе души паднахме;
доде му глава земаме
сам билюкбашия падна.
Аферим, бабо, машала
йощ един такъз отхрани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.