40. ГРОЗДА ВОЙВОДА И ДРУЖИНАТА Й

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Гроздана, бела Гроздана!
Одила Гроздана шетала
хайдучка, млада войвода
до осум-девет години.
Порача Грозда, нарача:
- Що чине брат ми, да дойде
да ми воде дружината,
язе ке спадам у село
да правим танки дарове,
да си се младо оженам.
Ка дочу брат иука разбра,
па стана брат и, па ойде,
па поведе дружината,
па спадна Грозда у село,
направи танки дарове.
Па си се младо ожени
и си доби мажко дете.
Порача брат и нарача:
- Що чине сестра Гроздана,
що чине, море, да дойде!
Откак не Грозда остави,
се зиянеме-не кярем!
Кога беше утре рано,
рано, рано у неделя,
омила си е главата,
завила си е косата,
обаняла мажко дете,
обаняла и успала,
пременила ньойно руйо,
ньойно руйо харамийско;
запашала остра сабля,
запашала чиф паласки,
запашала чиф пищоли,
заметнала танка пушка,
на свекърва говореше:
- Мале ле, стара свекърво,
да ми чуваш мажко дете,
язе к`идам код брата ми,
да разделам дружината!
Па стана Грозда, па ойде
у тая Пирин планина,
та намери дружината,
па поведе дружината.
Зачекали по примките,
по примките, преслапьето,
уловила тежка хазна,
утепала хазнатари,
разделила иманьето:
на дружина половина
и на Грозда половина,
разделила дружината,
разделила, разпратила,
секи дома да си иде
и Грозда си дома ошла.
Гроздано, бело Гроздано!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.